- Г-жо Негенцова, ден след като всички власти в държавата почетоха адвокатурата за 125-годишнината от първия закон за професията, се случи нещо безпрецедентно - колегите ви в Кюстендил заплашиха със стачка. Обявиха, че няма да участват в дела, ако законът не бъде променен така, че да изброява дейностите, които могат да извършват само адвокати, а не и други юристи. Обявиха също, че ще правят алтернативна асоциация на адвокатите. Каква равносметка си правите след тези полярни събития - 125 години единство на гилдията и заплаха за бунт в нея?

- Стачката е крайно виждане, което излиза извън рамките на Закона за адвокатурата и същността и характера на професията. Нашата сила е в способността да убеждаваме в правотата на вижданията си, в това, че предлаганите промени в закона са в обществен интерес. Нещо повече - предстои всички въпроси, свързани с изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, да бъдат обсъдени на Националната конференция тази година на 14 декември именно в Кюстендил.

Но ако правим равносметка, безспорно най-ценната придобивка за нашата общност е установяването с конституцията от 1991 г. на принципите на свобода, независимост и самоуправление на адвокатурата. Това са и идеалите, които са отстоявали и предците ни при изработването на първия Закон за адвокатите от 1888 г.

От тогава насетне българската адвокатура неведнъж е била изправяна пред изпитания и пред вземането на трудни решения, но винаги е намирала сили и потенциал вътре в себе си да се справи. В бурните времена на прехода колегите се обединиха, загърбвайки своите идейни пристрастия, и не позволиха адвокатурата да бъде превърната в заложник на чужди на нея интереси. В момента българското общество преминава през труден период на правен нихилизъм, на социална и духовна криза. Адвокатурата като отражение на обществото не може да бъде изолирана от проблемите.

Но аз вярвам в здравия разум и в трезвата преценка на всички колеги, които, независимо от трудните времена, упражняват почтено и отговорно своята професия. Такива хора не могат да бъдат лесно манипулирани.

- Нека се върнем на тези разбунили духовете промени в закона, които се подготвят. Какви всъщност са основните идеи в тях? Какво целят?

- Няма да скрия, че в момента предложенията за промени в Закона за адвокатурата са от "Осанна!" до "Разпни го!". Въпросът за достъпа до адвокатската професия е бил един от най-важните още при създаването на първия закон и вълнува и днес нашата професионална общност. Ще намерим ли обединителен отговор предстои да видим. Този път промените бяха инициирани отдолу от отделни адвокати и колегии. По инициатива на Националната конференция в Плевен през юни бе създадена работна група за обобщаване на всички предложения. Така създаденият законопроект бе предоставен за обсъждане от отделните колегии и, както казах, предстои да бъде обсъден на Националната конференция на 14 декември.

Но да кажем за достъпа до професията. И в момента Законът за адвокатурата изисква притежаването на нравствени и професионални качества за упражняването . При изготвянето на проектозакона се поставя специален акцент върху философски категории като морала и отговорността с оглед на това правата и законните интереси на гражданите да бъдат наистина защитени, както и за чистота на професията ни. Не по-маловажна е обаче обективността на преценката за наличието, респективно отсъствието на такива качества в конкретния случай.

Отговорността на адвоката в по-широк план е и отговорност за органите, които управляват адвокатурата. Това е също силно дискусионен въпрос, провокиран от невъзможността на най-голямата колегия в страната и на Висшия адвокатски съвет да излъчат легитимно ръководство след изтичане на предишния мандат.

- Още на националната конференция в Плевен адвокатите заявиха, че искат със закона да си "отвоюват" чисто адвокатски дейности, които сега се извършват от други юридически професии. Как ще стане това?

- Това е въпрос, по който очаквам сериозна дискусия, тъй като се предлага едно казуистично изброяване на дейностите в обема на адвокатската професия. Става дума за дейности като изготвяне на документи и извършване на правни действия, които традиционно са се извършвали от адвокати и няма законова пречка това да се прави и сега. Тъй като обаче те са свързани с последващи дейности, извършвани от други юридически професии - нотариуси, съдебни изпълнители, с годините бе установен един монопол от тяхна страна върху изготвянето им и дори крайности като непризнаване на съставени от адвокати документи. Проблемът е, че всичко това е свързано с негативни последици за гражданите. Пред нотариуса и пред съдебния изпълнител се явяват страни с противоположни интереси и в повечето случаи консултирането им от един и същ юрист може да се окаже фатално за някоя от тях. Предварителното проучване и изготвяне на документите от адвокат позволява внимателно да се изяснят причините и действителната воля на клиента и да се намери най-доброто решение за него.

- Много ваши колеги настояват дори за санкции на тези, които, без да са адвокати, извършват адвокатска дейност. Не е ли това защита на някакъв юридически монопол?

- Този въпрос е изключително болезнен за адвокатите, той има политическо и гражданско значение. Предложението в проекта е за налагане на глоби - от 1000 до 2000 лв. и до 5000 лв. при повторно нарушение - по аналогия със санкциите за упражняване на други професии от неправоспособни лица.

През последните 20 години огромен брой дейности, които винаги са били извършвани професионално и отговорно от адвокати, сега се извършват от всякакви хора по силата на това, че всичко, което не е забранено, е разрешено. В резултат хиляди хора загубиха имотите си, други не можаха да защитят възстановяването на отнета им преди 60 години собственост. Сериозен проблем е, че и сега десетки хиляди губят домовете си от банки заради неправилна и неквалифицирана "експертиза" при получаване на кредити, или заради свалени от интернет договори с брокери. Примери има във всички области на живота и много често хората съжаляват, че не са се обърнали навреме към адвокат, за да не стигат до съд.

Съзнавам, че поставяйки този въпрос, адвокатурата рискува да бъде обвинена, че защитава егоистично тесните си интереси и цели монопол. Но това ще е популистка спекулация от страна на хората, имащи интерес от сегашната конюнктура и от превръщането на гражданите в лесна жертва и мишена за всякакви злоупотреби.

- Не е ли много по-важен въпросът за това какви хора стават адвокати и имат ли те морала и професионализма да защитават правата на гражданите?

- Изключително сложен въпрос от гледна точка на конституцията. Тя не допуска лустрация и всички опити досега чрез закон да бъде въведена такава са несполучливи. Решението ще бъде трудно, но сме длъжни да го намерим и прочистването на професията трябва да премине задължително и през повишаване на квалификацията и продължаващото обучение, както и през засилената дисциплинарна дейност при неспазване на Закона за адвокатурата и Етичния кодекс. Във връзка с това се предлага да бъде увеличен от 1 година на 3 години срокът, с изтичането на който се погасява по давност извършеното от адвокат дисциплинарно нарушение.

- Как ще убедите депутатите, че тези промени трябва да влязат в дневния им ред при тази бурна политическа обстановка?

- Депутатите ще убеждаваме както досега - с примери и с аргументи, че промените ще доведат до положителни последици за гражданското общество и за утвърждаване върховенството на закона.

* Интервюто е публикувано в днешния брой на в. "Труд"

Източник: http://www.legalworld.bg/33510.promeni-v-zakona-ni-shte-braniat-i-advokatite-i-grajdanite.html